От десетилетия САЩ водят глобална война срещу наркотиците. Но тъй като броят на затворниците и финансовите разходи нарастват, а свързаното с наркотиците насилие продължава по целия свят, законодатели и експерти преразглеждат въпроса дали потенциалните ползи от войната с наркотиците наистина си заслужават многобройните ѝ недостатъци.
Какво представлява войната срещу наркотиците?
През 70-те години на миналия век президентът Ричард Никсън обявява официална война срещу наркотиците, чиято цел е да се изкорени незаконната употреба на психоактивни вещества в Съединените щати. В обръщението си към Конгреса през 1971 г. Никсън заявява: "Ако не премахнем заплахата от наркотици в Америка, тя със сигурност ще ни унищожи".
През следващите десетилетия, особено по време на управлението на Рейгън, се наблюдава ескалация на международните военни и правоприлагащи действия срещу наркотиците. Този кръстоносен поход обаче имаше непредвидени последици: разпространение на насилието в световен мащаб и масово лишаване от свобода в Съединените щати. Въпреки това войната срещу наркотиците частично постигна целта си да намали наличността на наркотици и злоупотребата с тях.
Никсън стартира Войната срещу наркотиците в контекста на засилената обществена загриженост за нарастващата употреба на наркотици. През 60-те години на ХХ в. употребата на наркотици става по-широко разпространена, отчасти поради движението на контракултурата. Много американци смятаха, че употребата на наркотици представлява сериозна заплаха за националната сигурност и морала на страната.
През последните четири десетилетия САЩ са отделили над 1 трилион долара за войната срещу наркотиците. Но суровите мерки в някои отношения не доведоха до желаните резултати: употребата на наркотици продължава да бъде много сериозен проблем в САЩ, въпреки че войната срещу наркотиците направи тези вещества по-малко достъпни. Войната срещу наркотиците имаше и няколко (някои от тях непредвидени) отрицателни последици, включително по-голямо натоварване на американскатанаказателноправна система и разпространение на свързаното с наркотиците насилие по света.
Какво представлява войната срещу наркотиците?
През 70-те години на миналия век президентът Ричард Никсън обявява официална война срещу наркотиците, чиято цел е да се изкорени незаконната употреба на психоактивни вещества в Съединените щати. В обръщението си към Конгреса през 1971 г. Никсън заявява: "Ако не премахнем заплахата от наркотици в Америка, тя със сигурност ще ни унищожи".
През следващите десетилетия, особено по време на управлението на Рейгън, се наблюдава ескалация на международните военни и правоприлагащи действия срещу наркотиците. Този кръстоносен поход обаче имаше непредвидени последици: разпространение на насилието в световен мащаб и масово лишаване от свобода в Съединените щати. Въпреки това войната срещу наркотиците частично постигна целта си да намали наличността на наркотици и злоупотребата с тях.
Никсън стартира Войната срещу наркотиците в контекста на засилената обществена загриженост за нарастващата употреба на наркотици. През 60-те години на ХХ в. употребата на наркотици става по-широко разпространена, отчасти поради движението на контракултурата. Много американци смятаха, че употребата на наркотици представлява сериозна заплаха за националната сигурност и морала на страната.
През последните четири десетилетия САЩ са отделили над 1 трилион долара за войната срещу наркотиците. Но суровите мерки в някои отношения не доведоха до желаните резултати: употребата на наркотици продължава да бъде много сериозен проблем в САЩ, въпреки че войната срещу наркотиците направи тези вещества по-малко достъпни. Войната срещу наркотиците имаше и няколко (някои от тях непредвидени) отрицателни последици, включително по-голямо натоварване на американскатанаказателноправна система и разпространение на свързаното с наркотиците насилие по света.
До агресивната политика на Никсън по отношение на наркотичните вещества Съединените щати са се сблъсквали с проблема за контрола върху наркотиците през цялата си история. В началото на XX в. законите са имали за цел да ограничат производството и продажбата на наркотици ,но често са имали расов подтекст. В резултат на съвременната война на Никсън срещу наркотиците малцинствените групи станаха обект на атаки.
Експертите по политиката в областта на наркотиците и историците призовават за реформи в светлината на неуспехите и негативните последици от тази война. Предлаганите решения включват акцент върху рехабилитацията, декриминализацията и дори легализацията на наркотиците.
Приемането на такива мерки е свързано със сложно пресмятане на ползите и рисковете. Политиката в областта на наркотиците често изглежда като избор между няколко непривлекателни варианта, а не като търсене на идеалното решение. В случая с войната срещу наркотиците трябва да се претеглят разходите за забраната (непропорционални арести на малцинства, международно насилие, свързано с наркотиците, и финансови разходи) спрямо спекулативните ползи от ограничаването на злоупотребата с наркотици в Съединените щати.
Може ли войната срещу наркотиците да се нарече успех?
Основната цел на войната срещу наркотиците е да се намали употребата на наркотични вещества. По-конкретно, тя цели да наруши и прекъсне международната търговия с наркотици, което би трябвало да доведе до недостиг и по-високи цени, правейки ги по-малко достъпни за потребителите. Въпреки някои доказателства, че цените на наркотиците намаляват, експертите смятат, че войната срещу наркотиците все още ограничава злоупотребата с наркотици чрез ограничаване на достъпа до тях.
Данните на Службата за национална политика в областта на контрола на наркотиците показват значително намаляване на цените на повечето наркотици. От 1981 г. до 2007 г. средната цена на едро на хероина е спаднала с около 93 %, а средната цена на едро на прахообразния кокаин - с 87 %. От 1986 г. до 2007 г. средната цена на едро на крек-кокаина е спаднала с 54 %. За разлика от тях цените на метамфетамина и марихуаната остават относително стабилни от 80-те години насам.
Експертите по политиката в областта на наркотиците и историците призовават за реформи в светлината на неуспехите и негативните последици от тази война. Предлаганите решения включват акцент върху рехабилитацията, декриминализацията и дори легализацията на наркотиците.
Приемането на такива мерки е свързано със сложно пресмятане на ползите и рисковете. Политиката в областта на наркотиците често изглежда като избор между няколко непривлекателни варианта, а не като търсене на идеалното решение. В случая с войната срещу наркотиците трябва да се претеглят разходите за забраната (непропорционални арести на малцинства, международно насилие, свързано с наркотиците, и финансови разходи) спрямо спекулативните ползи от ограничаването на злоупотребата с наркотици в Съединените щати.
Може ли войната срещу наркотиците да се нарече успех?
Основната цел на войната срещу наркотиците е да се намали употребата на наркотични вещества. По-конкретно, тя цели да наруши и прекъсне международната търговия с наркотици, което би трябвало да доведе до недостиг и по-високи цени, правейки ги по-малко достъпни за потребителите. Въпреки някои доказателства, че цените на наркотиците намаляват, експертите смятат, че войната срещу наркотиците все още ограничава злоупотребата с наркотици чрез ограничаване на достъпа до тях.
Данните на Службата за национална политика в областта на контрола на наркотиците показват значително намаляване на цените на повечето наркотици. От 1981 г. до 2007 г. средната цена на едро на хероина е спаднала с около 93 %, а средната цена на едро на прахообразния кокаин - с 87 %. От 1986 г. до 2007 г. средната цена на едро на крек-кокаина е спаднала с 54 %. За разлика от тях цените на метамфетамина и марихуаната остават относително стабилни от 80-те години насам.
В много случаи се наблюдава балонен ефект, при който борбата с наркотиците в определен регион не води непременно до намаляване на общото предлагане на наркотици. Вместо това производството и трафикът на наркотици просто се преместват в други райони поради високата рентабилност на този бизнес. Това е особено вярно в страни, където трафикът на наркотици може да е един от малкото начини за изкарване на прехраната и правителствата не са достатъчно силни, за да се преборят с този вид дейност.
Ефектът на балона е наблюдаван в случаи от Перу и Боливия до Колумбия през 90-те години на ХХ в. и от Нидерландските Антили до Западна Африка в началото на 2000 г., както и от Колумбия и Мексико до Салвадор, Хондурас и Гватемалапрез 2000-те и 2010 г.
Понякога борбата с наркотиците не води до пълно намаляване на производството, както се е случило например в Афганистан. От2002 г. до 2014 г. САЩ похарчиха 7,6 млрд. долара за борба с опиума в тази страна, откъдето идва по-голямата част от световните доставки на хероин. Въпреки всички усилия отглеждането на опиумен мак в Афганистан достигна рекордно високи стойности през 2013 г.
Търсенето на незаконни наркотици се е променило значително от началото на войната срещу наркотиците. Проучването "Мониторинг на бъдещето", което проследява употребата на незаконни наркотици сред учениците в гимназията, предлага интересен косвен показател: През 1975 г., четири години след началото на войната срещу наркотиците по времето на президента Ричард Никсън, 30,7 % от зрелостниците в гимназията съобщават, че са употребявали наркотици през предходния месец. През 1992 г. този процент е 14,4%. През 2013 г. тя отново нараства до 25,5 %.
Забраната обаче вероятно ще направи наркотиците по-малко достъпни, отколкото биха били, ако бяха законни. Проучване от 2014 г., проведено от Джон Кълкинс, експерт по политиката в областта на наркотиците в университета "Карнеги Мелън", установява, че забраната увеличава цената на твърдите наркотици като кокаина 10 пъти. А незаконните наркотици очевидно не могат да се получат по лесния начин - не можете просто да влезете в CVS и да си купите хероин. Така че войната срещу наркотиците вероятно ще спре употребата на някои наркотици: Кълкинс смята, че легализацията може да утрои злоупотребата с твърди наркотици, макар че той ми каза, че тя може да нарасне много повече.
Ефектът на балона е наблюдаван в случаи от Перу и Боливия до Колумбия през 90-те години на ХХ в. и от Нидерландските Антили до Западна Африка в началото на 2000 г., както и от Колумбия и Мексико до Салвадор, Хондурас и Гватемалапрез 2000-те и 2010 г.
Понякога борбата с наркотиците не води до пълно намаляване на производството, както се е случило например в Афганистан. От2002 г. до 2014 г. САЩ похарчиха 7,6 млрд. долара за борба с опиума в тази страна, откъдето идва по-голямата част от световните доставки на хероин. Въпреки всички усилия отглеждането на опиумен мак в Афганистан достигна рекордно високи стойности през 2013 г.
Търсенето на незаконни наркотици се е променило значително от началото на войната срещу наркотиците. Проучването "Мониторинг на бъдещето", което проследява употребата на незаконни наркотици сред учениците в гимназията, предлага интересен косвен показател: През 1975 г., четири години след началото на войната срещу наркотиците по времето на президента Ричард Никсън, 30,7 % от зрелостниците в гимназията съобщават, че са употребявали наркотици през предходния месец. През 1992 г. този процент е 14,4%. През 2013 г. тя отново нараства до 25,5 %.
Забраната обаче вероятно ще направи наркотиците по-малко достъпни, отколкото биха били, ако бяха законни. Проучване от 2014 г., проведено от Джон Кълкинс, експерт по политиката в областта на наркотиците в университета "Карнеги Мелън", установява, че забраната увеличава цената на твърдите наркотици като кокаина 10 пъти. А незаконните наркотици очевидно не могат да се получат по лесния начин - не можете просто да влезете в CVS и да си купите хероин. Така че войната срещу наркотиците вероятно ще спре употребата на някои наркотици: Кълкинс смята, че легализацията може да утрои злоупотребата с твърди наркотици, макар че той ми каза, че тя може да нарасне много повече.
Съществуват доказателства, че стратегията за борба с наркотиците е прекалено наказателна. Проучване от 2014 г. на Питър Райтер от университета в Мериленд и Харолд Полак от университета в Чикаго установи, че няма убедителни доказателства в подкрепа на това, че по-строгите наказания или суровите мерки за премахване на предлагането са по-ефективни. Ограничаването на достъпа до наркотици и предотвратяването на злоупотребата с вещества изглежда са по-ефективни, когато наказанията са по-леки. Следователно увеличаването на наказанията не забавя значително потока от наркотици.
Вместо това голяма част от намаляването на наличността на наркотици вероятно е резултат от факта, че те са незаконни, което ги прави по-скъпи и по-малко достъпни, блокирайки възможностите за масово производство и разпространение.
Възниква въпросът дали потенциалното намаляване на употребата на наркотици си заслужава недостатъците, които възникват в други области, включително претоварената наказателноправна система и глобалното разпространение на насилието, подхранвано от незаконните пазари на наркотици. Ако войната срещу наркотиците не е довела до значително намаляване на употребата, производството и трафика на наркотици, то може би разходите за нея не си заслужават и е за предпочитане да се използва нов подход.
Как САЩ регулират това?
Съединените щати използват така наречената система за планиране на лекарствата. Съгласно Закона за контролираните вещества съществуват пет категории контролирани вещества, известни като списъци, които претеглят медицинската стойност на лекарството спрямо потенциала за злоупотреба.
Оценката на медицинската стойност обикновено се извършва чрез научни изследвания, най-вече чрез широкомащабни клинични изпитвания като тези, провеждани от Агенцията по храните и лекарствата за фармацевтични продукти. Законът за контролираните вещества не дава ясно определение на потенциала за злоупотреба, но за федералното правителство злоупотреба означава, че хората употребяват дадено вещество по собствена инициатива, което представлява риск за тяхното здраве или за обществото като цяло.
Съгласно тази система наркотиците от Списък 1 нямат медицинска стойност и имат висок потенциал за злоупотреба. Наркотиците от Списък 2 имат висок потенциал за злоупотреба, но имат известна медицинска стойност. С понижаването на рейтинга до Списък 5 вероятността за злоупотреба с наркотици като цяло намалява.
Може да е полезно да се разглежда системата за съставяне на списъци като две отделни групи: немедицински и медицински. Групата на немедицинските наркотици включва наркотици от Списък 1, които нямат медицинска стойност и имат висок потенциал за злоупотреба. Медицинската група включва препарати от Списъка 2-5, които имат известна медицинска стойност и са категоризирани според потенциала им за злоупотреба (от висок към нисък).
Вместо това голяма част от намаляването на наличността на наркотици вероятно е резултат от факта, че те са незаконни, което ги прави по-скъпи и по-малко достъпни, блокирайки възможностите за масово производство и разпространение.
Възниква въпросът дали потенциалното намаляване на употребата на наркотици си заслужава недостатъците, които възникват в други области, включително претоварената наказателноправна система и глобалното разпространение на насилието, подхранвано от незаконните пазари на наркотици. Ако войната срещу наркотиците не е довела до значително намаляване на употребата, производството и трафика на наркотици, то може би разходите за нея не си заслужават и е за предпочитане да се използва нов подход.
Как САЩ регулират това?
Съединените щати използват така наречената система за планиране на лекарствата. Съгласно Закона за контролираните вещества съществуват пет категории контролирани вещества, известни като списъци, които претеглят медицинската стойност на лекарството спрямо потенциала за злоупотреба.
Оценката на медицинската стойност обикновено се извършва чрез научни изследвания, най-вече чрез широкомащабни клинични изпитвания като тези, провеждани от Агенцията по храните и лекарствата за фармацевтични продукти. Законът за контролираните вещества не дава ясно определение на потенциала за злоупотреба, но за федералното правителство злоупотреба означава, че хората употребяват дадено вещество по собствена инициатива, което представлява риск за тяхното здраве или за обществото като цяло.
Съгласно тази система наркотиците от Списък 1 нямат медицинска стойност и имат висок потенциал за злоупотреба. Наркотиците от Списък 2 имат висок потенциал за злоупотреба, но имат известна медицинска стойност. С понижаването на рейтинга до Списък 5 вероятността за злоупотреба с наркотици като цяло намалява.
Може да е полезно да се разглежда системата за съставяне на списъци като две отделни групи: немедицински и медицински. Групата на немедицинските наркотици включва наркотици от Списък 1, които нямат медицинска стойност и имат висок потенциал за злоупотреба. Медицинската група включва препарати от Списъка 2-5, които имат известна медицинска стойност и са категоризирани според потенциала им за злоупотреба (от висок към нисък).
Марихуаната и хероинът са препарати от Списък 1, така че федералното правителство заявява, че те нямат медицинска стойност и имат висок потенциал за злоупотреба. Кокаинът, метамфетаминът и опиоидните болкоуспокояващи са наркотици от Списък 2, така че за тях се счита, че имат известна медицинска стойност и висок потенциал за злоупотреба. Стероидите и тестостероновите продукти са от Списък 3, ксанаксът и валиумът са от Списък 4, а лекарствата за кашлица с ограничено количество кодеин са от Списък 5. През 1970 г. Конгресът изрично изключва алкохола и тютюна от списъците.
Въпреки че тези списъци помагат за формирането на наказателните санкции за притежание и продажба на незаконни наркотици, те не винаги са последната дума. Например през 1986 г. Конгресът значително увеличи наказанията за крек-кокаин вотговор на опасенията за епидемията от крек и потенциалната му връзка с престъпността. Правителствата на отделните щати също могат да определят свои собствени наказателни санкции и списъци за наркотици.
Други държави, като Обединеното кралство и Австралия, използват системи, подобни на тези в Съединените щати, въпреки че конкретните им класации за някои наркотици се различават.
Как държавите ще прилагат войната срещу наркотиците?
САЩ водят война срещу наркотиците както в страната, така и в чужбина. На вътрешния фронт федералното правителство предоставя на местните и щатските полицейски служби средства, правна гъвкавост и специализирано оборудване за борба с трафика на наркотици. Местната и щатската полиция използват това финансиране, за да преследват организациите за трафик на наркотици.
"Федералната помощ ни помогна да ликвидираме големи наркоорганизации и ние ликвидирахме няколко в Балтимор " - казва Нийл Франклин, пенсиониран полицейски майор и изпълнителен директор на организацията "Правоприлагането срещу забраната". която се противопоставя на войната срещу наркотиците. "Но за да направим това, ние извадихме ниско висящите плодове и се придвижихме нагоре по веригата, за да разберем кой е навърха на пирамидата. чак до авторитетните фигури".
Въпреки че тези списъци помагат за формирането на наказателните санкции за притежание и продажба на незаконни наркотици, те не винаги са последната дума. Например през 1986 г. Конгресът значително увеличи наказанията за крек-кокаин вотговор на опасенията за епидемията от крек и потенциалната му връзка с престъпността. Правителствата на отделните щати също могат да определят свои собствени наказателни санкции и списъци за наркотици.
Други държави, като Обединеното кралство и Австралия, използват системи, подобни на тези в Съединените щати, въпреки че конкретните им класации за някои наркотици се различават.
Как държавите ще прилагат войната срещу наркотиците?
САЩ водят война срещу наркотиците както в страната, така и в чужбина. На вътрешния фронт федералното правителство предоставя на местните и щатските полицейски служби средства, правна гъвкавост и специализирано оборудване за борба с трафика на наркотици. Местната и щатската полиция използват това финансиране, за да преследват организациите за трафик на наркотици.
"Федералната помощ ни помогна да ликвидираме големи наркоорганизации и ние ликвидирахме няколко в Балтимор " - казва Нийл Франклин, пенсиониран полицейски майор и изпълнителен директор на организацията "Правоприлагането срещу забраната". която се противопоставя на войната срещу наркотиците. "Но за да направим това, ние извадихме ниско висящите плодове и се придвижихме нагоре по веригата, за да разберем кой е навърха на пирамидата. чак до авторитетните фигури".
Част от финансирането, особено попрограмата Byrne Justice Assistance Grant, стимулира местната и щатската полиция да участват в операции за борба с наркотиците. Ако полицията не използва отпуснатите средства за борба с незаконните вещества, тя може да бъде лишена от тези средства, което създава финансов стимул за служителите на правоприлагащите органи да продължат да се борят с наркотиците.
Въпреки че фокусът е върху престъпните групировки, случайните потребители все още попадат под ударите на наказателното право. Между 1999 и 2007 г .Хюман райтс уоч установи, че поне 80 % от арестите, свързани с наркотици, са свързани с притежание, а не с трафик.
Изглежда обаче, че арестите за притежание обикновено не водят до осъждане и лишаване от свобода. Според федералната статистика през 2004 г. само 5,3 % от нарушителите на закона за наркотиците са били във федерални затвори, докато 27,9 % от тези нарушители са излежавали присъда в щатски затвори за притежание на наркотици. Повечето от осъдените са били заловени за трафик на хора, а малцина са били осъдени по неопределената категория "други престъпления".
На международно равнище САЩ активно подкрепят други държави в борбата срещу наркотиците. Така например през 2000 г. те подпомагат Колумбия, като предоставят военна подкрепа и обучение в рамките на инициативата "План Колумбия". Целта беше да се помогне на тази страна да преследва престъпни групи и въоръжени формирования, финансирани от трафика на наркотици.
Федералните служители твърдят, че помощта за страни като Колумбия е насочена към източниците на трафика на наркотици, тъй като повечето от веществата се произвеждат в Латинска Америка и се изпращат на север към Съединените щати. Въпреки това международните усилия не са премахнали напълно проблема с трафика на наркотици и свързаното с него насилие в други държави, а само временно са го изместили.
С оглед на трудностите в борбата с наркотиците за постигане на целите федералните и щатските служители започнаха да се отказват от строгите методи на правоприлагане и от строгите позиции по отношение на престъпността. Службата на Белия дом за национална политика за контрол на наркотиците сега призовава да се наблегне повече на рехабилитацията, а не само на правоприлагането. Дори някои консерватори, сред които бившият губернатор на Тексас Рик Пери, подкрепят решенията на съдилищата за наркотици, насочени към включване на нарушителите на закона в програми за рехабилитация, а не в затвор.
Идеята на тези реформи е да се намери по-добър баланс между лишаването от свобода на повече хора за трафик на наркотици и насочването на наистина проблемните употребяващи наркотици към услуги за рехабилитация и лечение, които могат да им помогнат. "Не можем да спрем да се измъкнем от проблема и наистина трябва да насочим вниманието си към доказани стратегии в областта на общественото здраве, за да постигнем значителна промяна, когато става въпрос за употребата на наркотици и последствията от нея" - заяви Майкъл Ботичели, американският цар по въпросите на наркотиците.
Въздействие на войната срещу наркотиците върху съдебната система на САЩ
Ескалиращото влияние на системата на наказателното правосъдие през последните няколко десетилетия - от увеличаването на броя на лишените от свобода до конфискацията на частната собственост и милитаризацията - може да се отдаде на войната срещу наркотиците.
След като през 70-те и 80-те години на ХХ в. САЩ засилиха войната си срещу наркотиците, по-строгите присъди за престъпления, свързани с наркотици, изиграха роля за превръщането на страната в световен лидер по брой на лишените от свобода. (Но извършителите на престъпления, свързани с наркотици, все още съставляват малка част от затворническата популация: по данни на Бюрото за съдебна статистика през 2012 г. около 54 % от хората в щатските затвори, където се намират над 86 % от затворническата популация на САЩ, са били извършители на престъпления, свързани с насилие, а 16 % са били извършители на престъпления, свързани с наркотици).
Въпреки това масовото лишаване от свобода е поставило под сериозно напрежение системата на наказателното правосъдие и е довело до пренаселеност на затворите в САЩ. В резултат на това някои щати, включително Калифорния, премахнаха наказанията за ненасилствени потребители и продавачи на наркотици, за да намалят броя на затворниците.
По отношение на полицейските правомощия гражданската конфискация на активи е оправдана като метод за борба с наркотиците и организациите за трафик на наркотици. Тези действия позволяват на правоприлагащите органи да конфискуват активите на организациите, включително парични средства, и да използват приходите за финансиране на нови операции за борба с наркотиците. Основната цел е постъпленията от незаконните източници на наркотрафикантите да се използват срещу самите тях.
Въпреки това са документирани много случаи на полицейски злоупотреби с гражданската конфискация на активи. В някои случаи полицията е конфискувала автомобили и пари от хора въз основа на обикновени подозрения, които не са подкрепени с факти. Втакива ситуации тежестта на доказване на тяхната невинност е на самите собственици на конфискуваната частна собственост, а не на полицията, която обикновено трябва да докаже наличието на престъпление или основателно подозрение, преди да предприеме действия.
Въздействие на войната срещу наркотиците върху съдебната система на САЩ
Ескалиращото влияние на системата на наказателното правосъдие през последните няколко десетилетия - от увеличаването на броя на лишените от свобода до конфискацията на частната собственост и милитаризацията - може да се отдаде на войната срещу наркотиците.
След като през 70-те и 80-те години на ХХ в. САЩ засилиха войната си срещу наркотиците, по-строгите присъди за престъпления, свързани с наркотици, изиграха роля за превръщането на страната в световен лидер по брой на лишените от свобода. (Но извършителите на престъпления, свързани с наркотици, все още съставляват малка част от затворническата популация: по данни на Бюрото за съдебна статистика през 2012 г. около 54 % от хората в щатските затвори, където се намират над 86 % от затворническата популация на САЩ, са били извършители на престъпления, свързани с насилие, а 16 % са били извършители на престъпления, свързани с наркотици).
Въпреки това масовото лишаване от свобода е поставило под сериозно напрежение системата на наказателното правосъдие и е довело до пренаселеност на затворите в САЩ. В резултат на това някои щати, включително Калифорния, премахнаха наказанията за ненасилствени потребители и продавачи на наркотици, за да намалят броя на затворниците.
По отношение на полицейските правомощия гражданската конфискация на активи е оправдана като метод за борба с наркотиците и организациите за трафик на наркотици. Тези действия позволяват на правоприлагащите органи да конфискуват активите на организациите, включително парични средства, и да използват приходите за финансиране на нови операции за борба с наркотиците. Основната цел е постъпленията от незаконните източници на наркотрафикантите да се използват срещу самите тях.
Въпреки това са документирани много случаи на полицейски злоупотреби с гражданската конфискация на активи. В някои случаи полицията е конфискувала автомобили и пари от хора въз основа на обикновени подозрения, които не са подкрепени с факти. Втакива ситуации тежестта на доказване на тяхната невинност е на самите собственици на конфискуваната частна собственост, а не на полицията, която обикновено трябва да докаже наличието на престъпление или основателно подозрение, преди да предприеме действия.
Федералното правителство също така подкрепя местните и щатските полицейски служби в насочването на усилията за по-ефективна борба с наркотиците. Програмата 1033 на Пентагона, която започва през 90-те години на ХХ в. по време на президентството на Джордж Буш-старши ,предоставя на полицията излишно военно оборудване като част от кампанията за борба с наркотиците. През последните няколко десетилетия операциите на спецчастите също са се увеличили значително, като според ACLU 62% от набезите на спецчастите през 2011 г. и 2012 г. са били свързани с претърсване на наркотици.
Различни групи изразяват загриженост относно възможни злоупотреби и превишаване на полицейските правомощия. Например ACLU твърди, че изземването на частна собственост представлява заплаха за гражданските свободи и права на американците, тъй като полицията може да конфискува имущество дори без да повдига обвинения. Такива конфискации могат също така да стимулират полицията да съсредоточи усилията си върху престъпленията, свързани с наркотици, тъй като те могат да доведат до изземване на реални средства, които впоследствие да се върнат в бюджетите на полицейските управления, докато разследването на престъпленията, свързани с насилие, вероятно няма да се случи. Либертарианският институт "Катон" също критикува кампанията за борба с наркотиците от години, като посочва, че усилията за борба с наркотиците са се превърнали в претекст за значително разширяване на възможностите за наблюдение от страна на правоприлагащите органи, включително подслушване на телефонни разговори и претърсване на американската поща.
Милитаризацията на полицията се превърна в препъни камък по време на протестите през 2014 г. във Фъргюсън, Мисури, заради полицейския разстрел на Майкъл Браун. След като тежко въоръжената полиция отговори на предимно мирните протестиращи с бронирани автомобили, подобни на танкове, сълзотворен газ и звукови оръдия, експерти по правоприлагане и журналисти разкритикуваха тактиката.
От началото на войната срещу наркотиците общата тенденция е към значително разширяване на полицейските правомощия и разширяване на системата на наказателното правосъдие като средство за борба с употребата на наркотици. Но тъй като Войната срещу наркотиците се опитва да спре употребата и трафика на наркотици, суровите политики, които мнозина наричат драконовски, са поставени под въпрос. Ако войната срещу наркотиците не постигне целите си, критиците твърдят, че това разширяване на системата за наказателно правосъдие не си заслужава финансовото натоварване и цената за свободата в Съединените щати.
Last edited:
